*

вчера, в мрака на опиянението и нощта пуснах писето да се разхожда. ядно и злобно след като се изпишка на току-що сменените завивки, понеже беше напишкала предишните... за пореден път.

сега нещо вътре в мен извършва яростно движение - искам да кажа трептя, трептя!
чувствам се жесток и гаден... опитвам се да се оправдая, че на нея и е по-добре така - сега ще има всеки котарак, който си хареса, но все пак не съм ли голямо лайно?..

търсих я около блока (първото нещо, което направих след като се събудих). няма я.

мътно ми е на душата. и малко кърваво...