help me jones в петното

[материал оригинално написан за petnoto.com - иди и виж!]

Както често се случва така и този път Петното на Роршах беше сред първите.

Говоря за първия клубен концерт на Help Me Jones – 100% чиста енергия, която концентрирано се изсипа от малката за Марий Росен сцена.

Честно! На този човек му трябва голяма сцена, на каквато до момента е бил представян проекта (Exit Festival (Нови Сад), Mellow Festival (София), Нищо Подобно Фест (Стрелча)), защото сценичното му присъствие прелива и току виж (както в един разказ на Маркес) всички присъстващи се оказали удавени в светлина.

Накратко много емоционално представяне с много емоционална публика.

Пълен контраст между хладно-железния Константин Тимошенко и експлицитно-експресивния Марий Росен.

Както се и очакваше имаше грим, прически и наместо видео – сценичен пушек, който съвсем добре оформи пейзажа.

ПОВЕЧЕ ЗА КОНЦЕРТА, БЪДЕЩИТЕ ИМ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ, ЖИВОТА, ВСЕЛЕНАТА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО В СЛЕДВАЩИЯТ БЛИЦ С МАРИЙ РОСЕН:

Какви са впечатленията ти от концерта?

Бяха ме наплашили, че пловдивската публика е доста… особена.

Каквото и да означава това…

Не ми дадоха обяснение, но когато не ти обясняват от какво да се страхуваш страхът става по-голям. Но за мен е някак по-вълнуващо когато имаш препятствия, дори и да са само в главата ти. Много добро впечатление ми направи хубавия звук в Петното, бяхме добре посрещнати там. Това е първия ни клубен концерт и беше много силно преживяване, че публиката е толкова близо. Обикновено нямам такъв… достъп до публиката. Връзката беше силна и имах силно позитивно усещане.

Последното парче, което изсвирихме беше откровение за мен. Правим го за пръв път на живо и наистина много ми хареса как се получи.

Мислите ли за издаване на албум и кога?

Организацията при издаването на един албум е сложна, бюрократична схема, която изисква отделяне на време за неща, за които ние не обичаме да отделяме време т.е. документи, ходене по институции, Министерство на Културата, водене на преговори с дистрибутори и въобще една работа, за която нито аз, нито Костя имаме време, което да отделим, но за следващият концерт, живот и здраве, сме решили да направим промо-дискове, които ще се продават.

Доколкото знам Help Me Jones е отворен проект. Търсите ли хора и по-точно с какви хора бихте искали да работите в момента?

Отворен е дотолкова, доколкото се простират мечтите ни за това как да изглеждаме и звучим. Например и двамата с Костя искаме да имаме трима беквокалисти… афроамериканци ли е политически коректно да се каже? (смее се)

Искаме плътни гласове. Негърски. Например един мъж и две жени. Бас-китарист, барабанист… в този смисъл проекта е отворен. Доколкото е готов да „присламчи” ъпгрейд (смее се).

Български проекти, които те впечатляват и би посочил като любими?

Като изключим Насекомикс, с които съм обвързан и емоционално, и приятелски, и творчески, и всячески, а и харесвам нещата, които правят, мога да кажа, че харесвам Ambient Anarchist. Забавляват ме Kottarashky както и Sisters of Radomir (смее се) наистина, това определено не е моята музика, но сценичното им поведение е доста забавно.

При настоящото положение на културата в България кое е нещото, което ви дава сили да продължите, тоест как така не сте обезкуражени?

Идиотски инат.

При положение, че не само няма политическа воля за развитие, но и голяма част от населението не вижда причина културата да е някаква необходимост, ти трябва магарешки инат, за да продължаваш да го правиш. Но ако ти самият не можеш да не го правиш, тоест то е по-силно от теб, то тогава количественото натрупване на инат води до качествено изменение на съзнанието. Все пак има хора, които консумират изкуство и това е добре. Това което те обезкуражава обикновено би могло да ти дава сили и да те стимулира да продължиш ако, разбира се, си достатъчно силен характер.

Уф, объркано се получи, но това е.

Някаква финална сентенция?

Последната фраза от най-новата ни песен (пее): This end never come… (смее се).

Снимки: Елица Сърбинова [за още - ТУК]