понеделник, февруари 13, 2012

миниатюри

*

приглушени са звуците -
като в театър преди за започне
натежал съм от тъги -
като че няма после...

*

картонен е света понякога -
като нарочна бутафория.
понякога греша нарочно -
изпадам просто в еуфория.

*

сълзливо се замислям как
живота е като матрак -
докато мислиш как си целия "сланина"
той ти забива някоя пружина.

*

...а театралите лежали по корем
и
се разхождали по себе си и пеели...
критиците - понеже са глупаци -
седели и немеели...

ПАРКИНГ
е моя мозък
за твоите мисли...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

кажете сега вие нещо по този въпрос: